Сега не питай

11.02.2010 г., 10:41 ч.

Поезия » Любовна

827 0 16

Един ден,
когато пламъкът във нас угасне,
мечтите са пътека извървяна,
ще седнем пред камината домашна,
с две златни чаши, пълна кана.
Ще гледаме как огънят гори,
ще го разпалваме със спомени,
без рани,
сега не питай, много ме боли,
сега е просто много рано.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сега не питай

Искате да прочетете повече?

Предложения