valia1771 (Ивон)
371 11630
11.02.2010 г., 10:41 ч.

Сега не питай 

  Поезия » Любовна
778 0 16

Един ден,

когато пламъкът във нас угасне,

мечтите са пътека извървяна,

ще седнем пред камината домашна,

с две златни чаши, пълна кана.

 

Ще гледаме как огънят гори,

ще го разпалваме със спомени,

без рани,

сега не питай, много ме боли,

сега е просто много рано.

 

© Ивон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??