Тъй ще си отида - в невидение,
съзряла пяната на нещото,
със очи, отворени в копнение,
за да проникнат отвъд днешното.
Но тръпната си обич ще оставя -
изгора, по наука жаждата.
Ще сътворява тя и ще създава,
неизвестното ще осветява,
като дъга ще оцвети безкрая
и топло ще усмихне тъмното,
че пак, по детски очарована,
една Алиса ще го опознава…
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up