Тъй ще си отида - в невидение,
съзряла пяната на нещото,
със очи, отворени в копнение,
за да проникнат отвъд днешното.
Но тръпната си обич ще оставя -
изгора, по наука жаждата.
Ще сътворява тя и ще създава,
неизвестното ще осветява,
като дъга ще оцвети безкрая
и топло ще усмихне тъмното,
че пак, по детски очарована,
една Алиса ще го опознава…