10 ago 2014, 7:19  

Семенце 

  Poesía
1059 0 14
Тъй ще си отида - в невидение,
съзряла пяната на нещото,
със очи, отворени в копнение,
за да проникнат отвъд днешното.
Но тръпната си обич ще оставя -
изгора, по наука жаждата.
Ще сътворява тя и ще създава,
неизвестното ще осветява,
като дъга ще оцвети безкрая
и топло ще усмихне тъмното,
че пак, по детски очарована,
една Алиса ще го опознава…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??