thedac (Димитър Драганов)
871 1129
Dec 27, 2018, 7:59 PM

Сетно слово 

  Poetry » Love, Phylosophy
318 0 4

Обичах те, преди да ме убиеш,
и имах вяра в нашата съдба –
дори сега сълзите ми да триеш,
аз вече съм останал без душа.

Мълча и ме издигат светлините,
сърцето ми е кървава луна…
Кога разбра, че тихи са очите,
и моята несбъднатост видя?

Нима остана толкова далечна
целувка, разпиляла се без грим?
Милувка до мелодия крайречна,
и вяра, че не ще се разделим…

Обичах те, преди да ме убиеш.
Тогава рухна общият ни рай…
Дори лъжите свои да разкриеш,
завесите съм вече спуснал. Край.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??