thedac (Димитър Драганов)
873 1129
27 dic 2018, 19:59

Сетно слово 

  Poesía » De amor, Filosófica
339 0 4

Обичах те, преди да ме убиеш,
и имах вяра в нашата съдба –
дори сега сълзите ми да триеш,
аз вече съм останал без душа.

Мълча и ме издигат светлините,
сърцето ми е кървава луна…
Кога разбра, че тихи са очите,
и моята несбъднатост видя?

Нима остана толкова далечна
целувка, разпиляла се без грим?
Милувка до мелодия крайречна,
и вяра, че не ще се разделим…

Обичах те, преди да ме убиеш.
Тогава рухна общият ни рай…
Дори лъжите свои да разкриеш,
завесите съм вече спуснал. Край.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??