thedac (Димитър Драганов)
873 1129
27 дек. 2018 г., 19:59

Сетно слово 

  Поэзия » Любовная, Философская
338 0 4

Обичах те, преди да ме убиеш,
и имах вяра в нашата съдба –
дори сега сълзите ми да триеш,
аз вече съм останал без душа.

Мълча и ме издигат светлините,
сърцето ми е кървава луна…
Кога разбра, че тихи са очите,
и моята несбъднатост видя?

Нима остана толкова далечна
целувка, разпиляла се без грим?
Милувка до мелодия крайречна,
и вяра, че не ще се разделим…

Обичах те, преди да ме убиеш.
Тогава рухна общият ни рай…
Дори лъжите свои да разкриеш,
завесите съм вече спуснал. Край.

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??