Мъча се да оцелея в твоите жестоки прегръдки
и при мисълта, че ще си тръгнеш, побиват ме тръпки.
Ти си празен, носиш ми единствено студ...
но те обичам, зная - говоря точно като луд.
Красив си, някак прекалено демонично.
Всяка грешка с теб, пасва ми отлично...
Как бих могъл да избягам, като с тебе ми е писано?
Дори и само на шега, сътворена горе от древни, белобради писари.
Разкъсваш ме и не зная дали ще издържа...
Идва ù в повече на измъчената ми душа.
Но ти си сляп за сълзите ми в онази стая, тъмната,
където всяка надежда от мрак остава погълната... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up