Мъча се да оцелея в твоите жестоки прегръдки
и при мисълта, че ще си тръгнеш, побиват ме тръпки.
Ти си празен, носиш ми единствено студ...
но те обичам, зная - говоря точно като луд.
Красив си, някак прекалено демонично.
Всяка грешка с теб, пасва ми отлично...
Как бих могъл да избягам, като с тебе ми е писано?
Дори и само на шега, сътворена горе от древни, белобради писари.
Разкъсваш ме и не зная дали ще издържа...
Идва ù в повече на измъчената ми душа.
Но ти си сляп за сълзите ми в онази стая, тъмната,
където всяка надежда от мрак остава погълната... ...