Красив си, някак прекалено демонично.
Всяка грешка с теб, пасва ми отлично...
Как бих могъл да избягам, като с тебе ми е писано?
Дори и само на шега, сътворена горе от древни, белобради писари.
Разкъсваш ме и не зная дали ще издържа...
Идва ù в повече на измъчената ми душа.
Но ти си сляп за сълзите ми в онази стая, тъмната,
където всяка надежда от мрак остава погълната...
Не знам дали ме обичаш, но не искаш и да ме пуснеш...
Както и отказваш завинаги от мен да си тръгнеш.
Шега ли е? Ако е така, тя е жестока.
Защо сме заедно, щом не вървим в една посока?