Feb 2, 2020, 7:57 AM

Широко затворени очи. 

  Poetry » Love
505 4 0


Не знам дали останаха сълзи,
от тези за изплакване на щастие. 
Зависи ли от теб? (Да не боли.) 
Разбира се. Но ти пък си прекрасна. 
И сигурно от цялата ти хубост, 
и блянът ми по нея във душата ти, 
ще ме накарат да обичам теб до лудост. 
До стон. До шепот в тишината... 
И после ще се търсим с топли устни, 
с широко тъй, затворени очи. 
Навярно ще усетиш вълчият ми вкус, 
вълчицата, защото си ми Ти. 
Луната ще премине. Като миг. 
За повече страдание е късно. 
Не знам дали останаха сълзи, 
но в мен ще си завинаги. Кълна се! 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

 

 


 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??