Не знам дали останаха сълзи,
от тези за изплакване на щастие.
Зависи ли от теб? (Да не боли.)
Разбира се. Но ти пък си прекрасна.
И сигурно от цялата ти хубост,
и блянът ми по нея във душата ти,
ще ме накарат да обичам теб до лудост.
До стон. До шепот в тишината...
И после ще се търсим с топли устни,
с широко тъй, затворени очи.
Навярно ще усетиш вълчият ми вкус,
вълчицата, защото си ми Ти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация