Не знам дали останаха сълзи,
от тези за изплакване на щастие.
Зависи ли от теб? (Да не боли.)
Разбира се. Но ти пък си прекрасна.
И сигурно от цялата ти хубост,
и блянът ми по нея във душата ти,
ще ме накарат да обичам теб до лудост.
До стон. До шепот в тишината...
И после ще се търсим с топли устни,
с широко тъй, затворени очи.
Навярно ще усетиш вълчият ми вкус,
вълчицата, защото си ми Ти. ...