Не знам дали останаха сълзи,
от тези за изплакване на щастие. 
Зависи ли от теб? (Да не боли.) 
Разбира се. Но ти пък си прекрасна. 
И сигурно от цялата ти хубост, 
и блянът ми по нея във душата ти, 
ще ме накарат да обичам теб до лудост. 
До стон. До шепот в тишината... 
И после ще се търсим с топли устни, 
с широко тъй, затворени очи. 
Навярно ще усетиш вълчият ми вкус, 
вълчицата, защото си ми Ти. 
Луната ще премине. Като миг. 
За повече страдание е късно. 
Не знам дали останаха сълзи, 
но в мен ще си завинаги. Кълна се! 

Стихопат. 
Danny Diester