May 15, 2009, 11:33 AM
Ще се живее
ЩЕ СЕ ЖИВЕЕ
Кой с теб в една съдба ни окова
И ни направи ни толкова далечни.
Любов и мъка за свидетели зова
от тях да станем по-човечни.
В косите ми - сребрист прашец.
И зимен мраз в душата вее.
Погребахме последния щурец.
Но няма как – ще се живее…
© Мимо Николов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Обречено.
Поздрави! -
Поздрав за стиха!И....живей!
-
Ще се живее, ама как ще се "рита"?!
Втора строфа по-бива. -
Звучи ми доста примиренчески, но стихът много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
(според мен ще е добре, ако бъде
"Кой с теб в една съдба ни окова
и ни направи толкова далечни?"
Заради ритъма!)