15.05.2009 г., 11:33 ч.

Ще се живее 

  Поезия
418 0 5

 

         ЩЕ СЕ ЖИВЕЕ

 

Кой с теб в една съдба ни окова

И ни направи ни толкова далечни.

Любов и мъка за свидетели зова

от тях  да станем по-човечни.

 

В косите ми - сребрист прашец.

И зимен мраз в душата вее.

Погребахме последния щурец.

Но няма как – ще се живее…

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??