ЩЕ СЕ ЖИВЕЕ
Кой с теб в една съдба ни окова
И ни направи ни толкова далечни.
Любов и мъка за свидетели зова
от тях да станем по-човечни.
В косите ми - сребрист прашец.
И зимен мраз в душата вее.
Погребахме последния щурец.
Но няма как – ще се живее…
© Мимо Николов Всички права запазени
(според мен ще е добре, ако бъде
"Кой с теб в една съдба ни окова
и ни направи толкова далечни?"
Заради ритъма!)