ЩЕ СЕ ЖИВЕЕ
Кой с теб в една съдба ни окова
И ни направи ни толкова далечни.
Любов и мъка за свидетели зова
от тях да станем по-човечни.
В косите ми - сребрист прашец.
И зимен мраз в душата вее.
Погребахме последния щурец.
Но няма как – ще се живее…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.