„Не сърди се, сгреших”, но през вратата
изтича, не поглеждайки назад
и, вместо да извикам аз „изчакай”,
замлъкнах пак, попаднал в черен мрак.
Сякаш сестра изгубих и сърцето,
преди да срещне друг, да срещне теб,
студено бе но стопли го тя - „ето я,
най близкият приятел и човек ".
С очите си я търся тя къде е?
изчезна . като листопад златист,
ще се превърна в вятър, ще се рея
ще долетя с последния му лист ...