20 окт. 2009 г., 10:27  

Приятелство 

  Поэзия
883 0 1
„Не сърди се, сгреших”, но през вратата
изтича, не поглеждайки назад
и, вместо да извикам аз „изчакай”,
замлъкнах пак, попаднал в черен мрак.
Сякаш сестра изгубих и сърцето,
преди да срещне друг, да срещне теб,
студено бе но стопли го тя - „ето я,
най близкият приятел и човек ".
С очите си я търся тя къде е?
изчезна . като листопад златист,
ще се превърна в вятър, ще се рея
ще долетя с последния му лист ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Все права защищены

За Савина която не знае нито една от причините които скрих във себе си за да не нараня другите . Която ми донесе толкова много усмивки преди да се свия в себе си като в саван , и животът ми да изсъхне ,,, като мумия . Искам да знаеш че от както съм се родил и от както те познавам съм същия променен , но не и преобразен . 

Предложения
: ??:??