20 oct 2009, 10:27  

Приятелство 

  Poesía
840 0 1

Не сърди се, сгреших”, но през вратата

изтича, не поглеждайки назад

и, вместо да извикам аз „изчакай”,

замлъкнах пак, попаднал в черен мрак.

 

Сякаш сестра изгубих и  сърцето,

преди да срещне друг, да срещне теб,

студено бе но стопли го тя - „ето я,

най близкият приятел и човек ".

 

С очите си я търся тя къде е?

изчезна . като листопад златист,

ще се превърна в вятър, ще се рея 

ще долетя с последния му лист ... 

 

 

 

 

 

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

За Савина която не знае нито една от причините които скрих във себе си за да не нараня другите . Която ми донесе толкова много усмивки преди да се свия в себе си като в саван , и животът ми да изсъхне ,,, като мумия . Искам да знаеш че от както съм се родил и от както те познавам съм същия променен , но не и преобразен . 

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??