Щом почука на прага ни края

M1234567891 (Миночка Митева)
438 13289

Oct 14, 2015, 8:29 PM

Poetry

1216 1 9

Ние с теб сме човешки същества

с пороци и грешки тъй зрими,

но хванем ли се двама ръка в рака

всичко друго става невидимо.

И няма начин да се променим

животът ни дебне припряно,

когато се радваме, когато скърбим,

спасение търсим в топлото рамо…

Като в глинени гаванки ръцете ни

събират живителен прашен,

балсамираме с него сърцето си

да издържи пред бури, снежец...

Щом почука на прага ни края

и вятър злокобно отвее завесите,

загледана в очите ти ще зная,

с теб изпяхме най-нежната песен!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mimamina (Мина Конарова)

2015-10-21T17:31:49+03:00

Поздравления за нежната песен!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-10-21T07:37:04+03:00

!!!
bojenski (Иван Иванов)

2015-10-21T05:10:59+03:00

Нежно като любовта! Поздравления, Миночка!
M1234567891 (Миночка Митева)

2015-10-15T16:36:07+03:00

Благодаря за посещението, Никола!Влади, трогна ме с коментара си,лек и приветлив ден от мен!
koli4a (Никола Апостолов)

2015-10-15T15:56:10+03:00

Харесах, Миночка, и оценявам!
Поздрави от мен и хубав ден!
M1234567891 (Миночка Митева)

2015-10-15T11:37:00+03:00

Надежда,благодаря за посещението!Нека ти е светло на душата!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2015-10-15T10:14:23+03:00

Близко,като усещане.
M1234567891 (Миночка Митева)

2015-10-15T08:31:48+03:00

Благодаря,Младен!
vega666 (Младен Мисана)

2015-10-14T22:08:40+03:00

Любовта е не само най-нежната песен, но тя единствена може да елиминира действителността. Често обаче тя ходи по острието на бръснача - тънък и остър ръб - синор между живота и смъртта.

Поздравление, Миночка! Харесах!