M1234567891 (Миночка Митева)
438 13291
14 oct 2015, 20:29

Щом почука на прага ни края 

  Poesía
1218 1 9

Ние с теб сме човешки същества

с пороци и грешки тъй зрими,

но хванем ли се двама ръка в рака

всичко друго става невидимо.

 

И няма начин да се променим

животът ни дебне припряно,

когато се радваме, когато скърбим,

спасение търсим в топлото рамо…

 

Като в глинени гаванки ръцете ни

събират  живителен прашен,

балсамираме с него сърцето си

да издържи пред бури, снежец...

 

Щом почука на прага ни края

и  вятър злокобно отвее завесите,

загледана в очите ти ще зная,

с теб изпяхме най-нежната песен!

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??