Ей я, тази щура луна!
Пак търкулна се надолу, по пътя.
И ми смигва, и вика: Ела!
Тук при мен, досами висините.
Ей я, тази пълна Луна!
Все се мисли за медена пита.
И ми махва за поздрав така,
сякаш казва: от мене опитай!
Ей я, тази щура луна!
Все на мен ли така се изплезва?!
После хуква, незнайно къде,
и сама –накъдето й видят очите...