12 may 2010, 6:56

Щура луна 

  Poesía » Otra
811 0 18

Ей я, тази щура луна!

Пак търкулна се надолу, по пътя.

И ми смигва, и вика: Ела!

Тук при мен, досами висините.

 

Ей я, тази пълна Луна!

Все се мисли за медена пита.

И ми махва за поздрав така,

сякаш казва: от мене опитай!

 

Ей я, тази щура луна!

Все на мен ли така се изплезва?!

После хуква, незнайно къде,

и сама –накъдето й видят очите...

 

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??