12.05.2010 г., 6:56 ч.

Щура луна 

  Поезия » Друга
864 0 18
Ей я, тази щура луна!
Пак търкулна се надолу, по пътя.
И ми смигва, и вика: Ела!
Тук при мен, досами висините.
Ей я, тази пълна Луна!
Все се мисли за медена пита.
И ми махва за поздрав така,
сякаш казва: от мене опитай!
Ей я, тази щура луна!
Все на мен ли така се изплезва?!
После хуква, незнайно къде,
и сама –накъдето й видят очите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Предложения
: ??:??