Щъркелица-самотница

Mar 15, 2013, 9:12 PM 2013-03-19T20:48:01+02:00

Poetry

643 0 1

Всяка пролет се завръщат по двама

във гнездата, оставени лани.

Аз сама съм, а него го няма.

Тесни станаха всички посоки.

Колко дълго пътувах, но сега уморена

върху старите спомени лягам.

Нямам нищичко и съм тъй огорчена,

че го няма гнездото, което обичам.

Вече пролет е, китна и бяла,

ала още в душата е зима.

Щъркелица-самотница своя дом не видяла.

Долетях, ала скоро ще тръгна...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2013-03-18T15:33:13+02:00

Преработих доколкото можах...