Щъркелица-самотница

15 mar 2013, 21:12 2013-03-19T20:48:01+02:00

Poesía

642 0 1

Всяка пролет се завръщат по двама

във гнездата, оставени лани.

Аз сама съм, а него го няма.

Тесни станаха всички посоки.

Колко дълго пътувах, но сега уморена

върху старите спомени лягам.

Нямам нищичко и съм тъй огорчена,

че го няма гнездото, което обичам.

Вече пролет е, китна и бяла,

ала още в душата е зима.

Щъркелица-самотница своя дом не видяла.

Долетях, ала скоро ще тръгна...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2013-03-18T15:33:13+02:00

Преработих доколкото можах...