15.03.2013 г., 21:12 ч.  

Щъркелица-самотница 

  Поезия
625 0 1

Всяка пролет се завръщат по двама

във гнездата, оставени лани.

Аз сама съм, а него го няма.

Тесни станаха всички посоки.


Колко дълго пътувах, но сега уморена

върху старите  спомени лягам.

Нямам нищичко и съм тъй огорчена,

че го няма гнездото, което обичам.

 

Вече пролет е, китна и бяла,

ала още в душата е зима.

Щъркелица-самотница своя дом не видяла.

Долетях, ала скоро ще тръгна...

 


 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??