Mar 19, 2007, 8:41 PM
СиЛа...
В тъмното седя и ме е страх
понякога от тази самота.
В такива нощи спомням си за "нас"
и кипва яростно кръвта.
Нима си мислиш, че боли ме?
Нима допускаш, че след теб умрях?
Нима, момче, с подлост нарани ме,
а смелост нямаш да си спомниш "нас"?!
Не мога да те мразя, но го искам...
Не мога да забравя как горях...
Загърбих всичко, а получих НИЩО...
Сърцето само знае - беше грях!
Ти жалък си във слабостта си.
Безпомощен си, бебчо, днес...
Аз силна съм. Благодяра ти!
Това остана ми след теб...
понякога от тази самота.
В такива нощи спомням си за "нас"
и кипва яростно кръвта.
Нима си мислиш, че боли ме?
Нима допускаш, че след теб умрях?
Нима, момче, с подлост нарани ме,
а смелост нямаш да си спомниш "нас"?!
Не мога да те мразя, но го искам...
Не мога да забравя как горях...
Загърбих всичко, а получих НИЩО...
Сърцето само знае - беше грях!
Ти жалък си във слабостта си.
Безпомощен си, бебчо, днес...
Аз силна съм. Благодяра ти!
Това остана ми след теб...
© Теодора Стефчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво Теди, бих искала и аз да можех да направя като теб
Не допускай едно момче да съсипе живота ти.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Това остана ми след теб...''
Много ми хареса!