19 мар. 2007 г., 20:41
СиЛа...
В тъмното седя и ме е страх
понякога от тази самота.
В такива нощи спомням си за "нас"
и кипва яростно кръвта.
Нима си мислиш, че боли ме?
Нима допускаш, че след теб умрях?
Нима, момче, с подлост нарани ме,
а смелост нямаш да си спомниш "нас"?!
Не мога да те мразя, но го искам...
Не мога да забравя как горях...
Загърбих всичко, а получих НИЩО...
Сърцето само знае - беше грях!
Ти жалък си във слабостта си.
Безпомощен си, бебчо, днес...
Аз силна съм. Благодяра ти!
Това остана ми след теб...
понякога от тази самота.
В такива нощи спомням си за "нас"
и кипва яростно кръвта.
Нима си мислиш, че боли ме?
Нима допускаш, че след теб умрях?
Нима, момче, с подлост нарани ме,
а смелост нямаш да си спомниш "нас"?!
Не мога да те мразя, но го искам...
Не мога да забравя как горях...
Загърбих всичко, а получих НИЩО...
Сърцето само знае - беше грях!
Ти жалък си във слабостта си.
Безпомощен си, бебчо, днес...
Аз силна съм. Благодяра ти!
Това остана ми след теб...
© Теодора Стефчева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Браво Теди, бих искала и аз да можех да направя като теб
Не допускай едно момче да съсипе живота ти.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Това остана ми след теб...''
Много ми хареса!