May 6, 2008, 4:52 PM

Симфония 

  Poetry » Other
546 0 4

Китарата разкъсва струните,

разцепила с ярост тишината

и миг по-късно с обич думите

достигат до душата в тъмнината.

Така е хубаво, със гръм небето

изля порой студен и силен дъжд,

разпръсна мъката в агония сърцето,

разтвори се, изплака изведнъж.

Очарование раздира твойте вени,

какъв финал... китарата без дъх замря

и думите със жал, без глас излети

заглъхнаха... вселената без звук умря...

 

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??