Китарата разкъсва струните,
разцепила с ярост тишината
и миг по-късно с обич думите
достигат до душата в тъмнината.
Така е хубаво, със гръм небето
изля порой студен и силен дъжд,
разпръсна мъката в агония сърцето,
разтвори се, изплака изведнъж.
Очарование раздира твойте вени,
какъв финал... китарата без дъх замря
и думите със жал, без глас излети
заглъхнаха... вселената без звук умря...