Мечтая си за теб както Орфей за Евридика,
топлите спомени шептят ретроспективно.
О, Любов неземна, плаха и неудържима,
приласкаваш ме нежно в обятия далновидни.
Ти - Сирената на моето жадувано битие,
пленяваш ме със глас трептящ и неустоим.
Думите ти страстно ехтят всред вселенски ветрове,
укротяваш боговете със гласа си несравним.
Аз те чакам в замъка на самотата,
чакам своето серафично привидение.
Космическият Хаос сътворен от Любовта ни,
подслонява сенките на общото падение. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up