Мечтая си за теб както Орфей за Евридика,
топлите спомени шептят ретроспективно.
О, Любов неземна, плаха и неудържима,
приласкаваш ме нежно в обятия далновидни.
Ти - Сирената на моето жадувано битие,
пленяваш ме със глас трептящ и неустоим.
Думите ти страстно ехтят всред вселенски ветрове,
укротяваш боговете със гласа си несравним.
Аз те чакам в замъка на самотата,
чакам своето серафично привидение.
Космическият Хаос сътворен от Любовта ни,
подслонява сенките на общото падение. ...