Сирена
Мечтая си за теб както Орфей за Евридика,
топлите спомени шептят ретроспективно.
О, Любов неземна, плаха и неудържима,
приласкаваш ме нежно в обятия далновидни.
Ти - Сирената на моето жадувано битие,
пленяваш ме със глас трептящ и неустоим.
Думите ти страстно ехтят всред вселенски ветрове,
укротяваш боговете със гласа си несравним.
Аз те чакам в замъка на самотата,
чакам своето серафично привидение.
Космическият Хаос сътворен от Любовта ни,
подслонява сенките на общото падение.
Но ти - Сирена на платоничната химера,
предоставяш ми изумруда на Смъртта.
Уханието ти се просмуква през самотните ми двери,
прокълната сублимираш към соларната земя.
© Княгиня Нощ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Здравей, Велин! Радвам се, че ти е харесало стихотворението ми! Благодаря за искрения коментар! Поздрави!
-
Здравей, Тони! Приказно. митологично, божествено и... човечно. Поздрави!
-
Благодаря ти, Младене!!! Изключително се радвам на красивия начин, по който виждаш пейзажа!!!
Владо, радвам, че откриваш толкова невероятни елементи в произведението ми!
Благодаря Ви искрено! -
Ако правилно съм вникнал, тук става дума за ейдоса на платоничната любов. Тя е безплътна като сянката на Евридика и затова мечтата ни за нея е Орфеева. Прекрасна находка-сравнение. Това е една невероятно мистична творба, наситена с изтънчена естетика. Образът на "изумруда на Смъртта" сияе пред очите ми. Бил съм в предверията на Смъртта и съм виждал с очите си изумрудената светлина на нейните покои. Затова този образ ме плени с точността на попадението си.
"О, Любов неземна, плаха и неудържима,
приласкаваш ме нежно в обятия далновидни...
Уханието ти се просмуква през самотните ми двери,
прокълната сублимираш към соларната земя."
Възхитителен финес на образността, който е завладяващ като поезия. Поздравление, Аделайде - написала си нещо, с което можеш само да се гордееш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
