Dec 31, 2024, 9:51 AM

Сиротни брегове 

  Poetry » Love
96 4 5

СИРОТНИ БРЕГОВЕ

 

Тази любов си отиде,

а да се върне – едва ли.

Другият става невидим.

Време е да я прежаля.

 

Стиска за гърлото дълго

споменът как си прегръщал,

как сме катерили хълма,

в стръмното как си ме връщал.

 

Нощем – усукан на възли,

мракът в кръвта ми пулсира.

Моля се – да не замръзнеш.

Верния тон не намирам.

 

Зимата моите стъпки

в ледени халища мята.

С бяла тъга ме препъва

и ме люлее земята.

 

И натежават въпроси

в мене – сиротни, над бездна.

Колко ли обич ти носех,

малко преди да изчезнеш?

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??