СИРОТНИ БРЕГОВЕ
Тази любов си отиде,
а да се върне – едва ли.
Другият става невидим.
Време е да я прежаля.
Стиска за гърлото дълго
споменът как си прегръщал,
как сме катерили хълма,
в стръмното как си ме връщал.
Нощем – усукан на възли,
мракът в кръвта ми пулсира.
Моля се – да не замръзнеш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация