31 dic 2024, 9:51

Сиротни брегове 

  Poesía » De amor
76 3 5

СИРОТНИ БРЕГОВЕ

 

Тази любов си отиде,

а да се върне – едва ли.

Другият става невидим.

Време е да я прежаля.

 

Стиска за гърлото дълго

споменът как си прегръщал,

как сме катерили хълма,

в стръмното как си ме връщал.

 

Нощем – усукан на възли,

мракът в кръвта ми пулсира.

Моля се – да не замръзнеш.

Верния тон не намирам.

 

Зимата моите стъпки

в ледени халища мята.

С бяла тъга ме препъва

и ме люлее земята.

 

И натежават въпроси

в мене – сиротни, над бездна.

Колко ли обич ти носех,

малко преди да изчезнеш?

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??