Тук мъката властва. От нея боли.
Доброто със зло се наказва,
а то пък промъква се, тихо пълзи
на мрака в дълбоката пазва.
Ще мина през ада. В ранни зори
сам в огъня с песен ще вляза.
Чистилище? После. Не трябват пари.
Предплащах с любов, не с омраза.
Но адът не свършва... Дори не вали.
Сив прах е покрил дървесата.
Не ще го отмият горчиви сълзи.
Разплата не търси душата.