Сив прах

25 июл. 2012 г., 14:27

Поэзия » Философская

509 0 2

Тук мъката властва. От нея боли.

Доброто със зло се наказва,

а то пък промъква се, тихо пълзи

на мрака в дълбоката пазва.

Ще мина през ада. В ранни зори

сам в огъня с песен ще вляза.

Чистилище? После. Не трябват пари.

Предплащах с любов, не с омраза.

Но адът не свършва... Дори не вали.

Сив прах е покрил дървесата.

Не ще го отмият горчиви сълзи.

Разплата не търси душата.

laramaylin (Нина Чилиянска)

2012-07-26T14:20:05+03:00

Тъжно .....но ми харесва....
Melany71 (Светла)

2012-07-25T15:54:49+03:00

Този стих днес отразява на сто процента моите чувства!Сив прах, сиви хора..сиво!Поздравления!