25.07.2012 г., 14:27 ч.

Сив прах 

  Поезия » Философска
510 0 2

Тук мъката властва. От нея боли.

Доброто със зло се наказва,

а то пък промъква се, тихо пълзи

на мрака в дълбоката пазва.

 

Ще мина през ада. В ранни зори

сам в огъня с песен ще вляза.

Чистилище? После. Не трябват пари.

Предплащах с любов, не с омраза.

 

Но адът не свършва... Дори не вали.

Сив прах е покрил дървесата.

Не ще го отмият горчиви сълзи.

Разплата не търси душата.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно .....но ми харесва....
  • Този стих днес отразява на сто процента моите чувства!Сив прах, сиви хора..сиво!Поздравления!
Предложения
: ??:??