Mar 8, 2009, 5:11 PM

Сиво 

  Poetry » Landscape
864 0 0
Вятър студен
разпилява косите небрежно,
самотни оголени клони
поклащат се от бездомната му песен.
Тишината иска да проговори,
небето иска да заплаче,
гнездо на отлетели птици
се гуши запустяло
в клоните сами.
Безпорядъчно над водата минава,
следа от безброй вълнички оставя,
гонят се по тях пожълтелите листа ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мима All rights reserved.

Random works
: ??:??