Mar 8, 2009, 5:11 PM

Сиво 

  Poetry » Landscape
748 0 0

Вятър студен

разпилява косите небрежно,

самотни оголени клони

поклащат се от бездомната му песен.

 

Тишината иска да проговори,

небето иска да заплаче,

гнездо на отлетели птици

се гуши запустяло

в клоните сами.

 

Безпорядъчно над водата минава,

следа от безброй вълнички оставя,

гонят се по тях пожълтелите листа

и на брега уморено почиват.

© Мима All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??