8 мар. 2009 г., 17:11

Сиво 

  Поэзия » Пейзажная
770 0 0

Вятър студен

разпилява косите небрежно,

самотни оголени клони

поклащат се от бездомната му песен.

 

Тишината иска да проговори,

небето иска да заплаче,

гнездо на отлетели птици

се гуши запустяло

в клоните сами.

 

Безпорядъчно над водата минава,

следа от безброй вълнички оставя,

гонят се по тях пожълтелите листа

и на брега уморено почиват.

© Мима Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??