Сиво

mimoza2276 (Мима)
21 18

8 mar 2009, 17:11

Poesía » Del paisaje

747 0 0

Вятър студен

разпилява косите небрежно,

самотни оголени клони

поклащат се от бездомната му песен.

Тишината иска да проговори,

небето иска да заплаче,

гнездо на отлетели птици

се гуши запустяло

в клоните сами.

Безпорядъчно над водата минава,

следа от безброй вълнички оставя,

гонят се по тях пожълтелите листа

и на брега уморено почиват.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.