Сива безкрайност се шири пред мен,
сива, неангажирана и безлична.
Сивеят тревите, нецелунати от стъпките ти,
сиво е небето, скрило в пазва изгрева,
заварил ме сама. Сребреят розите,
неподарени, ронят сиви листа.
Сивота и в сърцето ми... от неизвестност.
И само панделката ми
потръпва розова
от очакването
да я докоснат
отново ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up