30 ago 2019, 8:39

Сивота 

  Poesía » Otra
421 4 7
Сива безкрайност се шири пред мен,
сива, неангажирана и безлична.
Сивеят тревите, нецелунати от стъпките ти,
сиво е небето, скрило в пазва изгрева,
заварил ме сама. Сребреят розите,
неподарени, ронят сиви листа.
Сивота и в сърцето ми... от неизвестност.
И само панделката ми
потръпва розова
от очакването
да я докоснат
отново ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??