> Сивотата беше моя цвят,
> макар да е безвкусен и безличен.
> Усмихвах се на всичко, на инат.
> Не ме болеше, даже от ревнивост.
>
> Не се допусках. Нямах аромат.
> Бях добра, но не и добродушна
> Умело спирах ,,мъжката'' сълза,
> понечила по пътя да се спусне.
>
> Забърсвах с длани погледа суров.
> Помахвах от учтивост и от липса... ...