Aneta_kz (Анета)
511 12601
1 февр. 2009 г., 23:31

Сивотата може да е цветна 

  Поэзия » Любовная
882 0 20

Сивотата беше моя цвят,
макар да е безвкусен и безличен.
Усмихвах се на всичко, на инат.
Не ме болеше, даже от ревнивост.

Не се допусках. Нямах аромат.
Бях добра, но не и добродушна
Умело спирах ,,мъжката'' сълза,
понечила по пътя да се спусне.

Забърсвах с длани погледа суров.
Помахвах от учтивост и от липса...
Преструвах се, че всичко е наред
и даже си втълпявах, че обичам.

Открадвах от луната. За из път.
И крачех по пътеката и светла.
По пътя си те срещнах и разбрах,
че сивотата може да е цветна.

Отведе ме до слънчевия кът,
където със дъгата ме посрещна.
Където двама, само ти... и... аз,
боготворяхме любовта ни...
                                                   грешна!


© Анета Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??