Aneta_kz (Анета)
511 12601
1 feb 2009, 23:31

Сивотата може да е цветна 

  Poesía » De amor
881 0 20

Сивотата беше моя цвят,
макар да е безвкусен и безличен.
Усмихвах се на всичко, на инат.
Не ме болеше, даже от ревнивост.

Не се допусках. Нямах аромат.
Бях добра, но не и добродушна
Умело спирах ,,мъжката'' сълза,
понечила по пътя да се спусне.

Забърсвах с длани погледа суров.
Помахвах от учтивост и от липса...
Преструвах се, че всичко е наред
и даже си втълпявах, че обичам.

Открадвах от луната. За из път.
И крачех по пътеката и светла.
По пътя си те срещнах и разбрах,
че сивотата може да е цветна.

Отведе ме до слънчевия кът,
където със дъгата ме посрещна.
Където двама, само ти... и... аз,
боготворяхме любовта ни...
                                                   грешна!


© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??