Oct 1, 2010, 10:18 PM

Скици от моя град 

  Poetry » Other
571 0 1

 

 

Сред улици, сгушени

под звездно небе,

с тротоари, преметени

от есенни ветрове,

все по-често аз срещам

хора унили,

мъката своя

в чашка укрили...

 

Ето, порасло е вече

онова малко момиче.

Видях го днес

пред ATHENE,

на Пиротска.

Пред празна кутийка

бе коленичила...

 

Светлини разноцветни

зовят ме от мрака:

- При нас ела.

Удоволствие те очаква.

Всичко ще имаш

за своите пари,

каквото поискаш –

сам избери...

 

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??