1 oct 2010, 22:18

Скици от моя град 

  Poesía » Otra
572 0 1

 

 

Сред улици, сгушени

под звездно небе,

с тротоари, преметени

от есенни ветрове,

все по-често аз срещам

хора унили,

мъката своя

в чашка укрили...

 

Ето, порасло е вече

онова малко момиче.

Видях го днес

пред ATHENE,

на Пиротска.

Пред празна кутийка

бе коленичила...

 

Светлини разноцветни

зовят ме от мрака:

- При нас ела.

Удоволствие те очаква.

Всичко ще имаш

за своите пари,

каквото поискаш –

сам избери...

 

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??